По "Charlie St. Cloud".
С лодката на детството пътувам
по пенливите от щастие вълни.
Гневът ти с радостта си предизвиках?
Смехът ми ли до болка те рани?
…………………………………………………
Обещай ми след смъртта да ме закриляш.
Ще идвам със деня ти вечно млад.
Така е скучно в небесата да се скитам,
лудува ми се още в този свят.
Закриляй ме от ударите след живота.
Духът ми свободен е да отлети.
Оставя ли се брат във празнотата
от общите несбъднати мечти?
Нека остана още... живот след живота.
Пред чистилището са неверните души.
В рая ми е някак си самотно.
Плаче Бог за неизгрелите звезди.
© Николина Милева All rights reserved.
И той е чудесен...
Поздрави, Ники!