Плаче небето сърдито,от три дена плаче, не спира.Колко ли жлъч е събрало,щом толкоз сълзи пролива!
Колко ли облаци горенеспирно се борят и блъскат?За любовта ли говорятили делят Ада и Рая?
Кръстосат ли шпаги железни,святкат за миг и раздират
със звуци страшни и чернинебесната шир на безкрая.
Слънцето пак се е скрило,от стах, да излезе не смее.Лек вятър му прави ветрило,а мрак във душата му тлее.
Вечер звезди не изгряват.Луната ги пази свирепо,но ще ги пусне отново, щом се наплаче небето!