Недовършено - така ще си остане
Това платно, рисувано с тъга!
Една мечта до него ще застане,
Но тя ще плаче в самота!
Плачейки, ще слее цветовете,
Поне така ще бъдат в едно.
Различни са им световете.
Разливаше се тяхното ведро!
Намираше смисъл тревожна да плаче
Прегръщаше своята далечна следа
Заминал е нейде, незнайно далече
А тя се обрича в отвесна скала! ...