Като удавник за сламка се хванах за думите ти
и плувнах в безличната болка на твойте сълзи.
А си мислех, че съм станала друга
и че не допускам над сърцето да вали.
Но погледът ти ''светкавица'' проряза душата ми
и твоите длани разчертаха дъга...
... от моите чувства така неразбрани
и от твоята болна с години тъга.
И отново сме там - до никъде.
И гледаме в калните локви нашите души.
Отдавна спрях да питам - плачеш, зная!
И от този дъжд се скриха нашите дъги.