Черен пипер от мелничка е самотата.
Вдишвам я с гръмки кихавици и наслада.
Тя е в началото, края, средата,
докато някой ме чака задочно,
а аз в светлината съм сянката падаща.
Болезнено смешно и жалко е да наблюдавам
размити границите на величието и падението,
безсмислено и илюзорно да осъзнавам
на разума фалцетното видение,
в абсурда на недостижимото...
Разгадаването е судоку нерешимо,
доказано, с най-висша трудност... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up