През кривите огледала на гладка мозъчна кора
във моята душа се вмъкна, с кама лъжа
отряза тук и там по нещо чуждо и непреживяно,
съши си го без срам във роклята на суетата,
решѝ, че сред тълпата ще минеш за богата.
Размаха пръст във заповедни фрази,
нали не си го преживяла, може всякак да звучи
и продължи, да лъжеш себе си дори,
противно за човек и за жена със чест.
Но мисълта ти те предаде,
тя няма как да замаскира и да потвърди
със сходни стихове това, ...