Нощ е. Пак смутен съм в тъмната стая
Лежа и гледам нагоре, затворил очи
Погледа ми – ту в тавана, ту в безкрая
И отпуснат, и задъхан – нещо в мен гори
Бушуват бури, веят ветрове студени
Гонят към брега солените вълни
Един пейзаж от мислите ми притеснени
В очите ми напират да текат сълзи
Призраци от миналото чувам, идват пак
Като вълци около самотна жертва надошли
Хулят и тормозят мен, отшелника моряк
Разбил се на остров от несбъднати мечти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up