ПЛАМЪК
Очите ти са пламъкът
на въглени, догарящи в пещта,
а скулите ти - вечната утеха.
Когато в малката изгаряща тъма
докосваш ме, завинаги
потъвам в самота.
Очите ти са въглени,
изгарят моите очи.
Потапяме се в облака
от прах на истини
и тихо вятърът нашепва: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up