Mar 14, 2008, 5:09 PM

Пламъкът на живота 

  Poetry
992 0 6
 

Животът е грациозна относителност,
порядъчно облечена в лъжа,
но една неразривна съвместимост
го кара да съществува на света.

Заради приятелството божествено силно
и ежедневните лъчезарни усмивки,
животът ни пламти обилно
и с лекота стопява каменни обвивки.

Дори разстоянието далечно
не би изгасило огъня в сърцата,
защото няма нищо по-вечно
от човешката доброта в душата.

Но, приятелко моя,
нека за миг да помълчим
и наслаждавайки се на всяка секунда,
неразделно над щастието да бдим.

P. S. Посветено на най слънчевия човек в моя живот, който ми дава сила всеки ден да продължа напред.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз имах подобно приятелство,но изгасва,не е вечно.Дано успея да го съживя.


    Дори разстоянието далечно
    не би изгасило огъня в сърцата,
    защото няма нищо по-вечно
    от човешката доброта в душата.


    Радвай се на приятелството,но понякога разтоянието е най-големия враг!
  • Красив стих...с обич за приятелството!
    с обич, Лилия, за теб и приятелите.
  • Поздравления за стиха!Прекрасен е!Браво!
  • Красиво приятелство! Можеш само да се радваш
  • Много е хубаво.Всичко,което си написала е напълно вярно
  • Пази приятелството, то е свещено! Хубав стих!
Random works
: ??:??