Планини,
може ли да ме чуете?
Аз викам, викам вашето име.
И си представям!
Под синьото небе, аз да остана
сгушена между сухата трева, под красивите звезди.
И да помечтая.
Да помечтая за това как ще бродя по поляна покрита от роса,
сутрин с разрошена коса.
И ще откривам новите неща,
от който ме е лишил града.
Дъхът на ранната сутрин, студеният вятър в лицето ми.
Свежият прохладен въздух.
И зеленият еднообразен цвят, който ме успокоява.
Планини аз идвам!
Идвам и то сама, за да се отдам на духа.
Да се отдам на свободата и на вечността.
Без часовници и хора
без правила, аз идвам напълно гола и сама.
Празна сива душа сред пустошта, ще бъда аз сега.
© Въображение All rights reserved.