Feb 17, 2011, 9:34 PM

Пластични обятия 

  Poetry » Love
689 0 11

 

Твоите ръце...

пластики от нежност...

Рог луната вие

пак да ни посрещне

в своята обител.

Бели слюдички проблясват

в черния ни пясък,

боси спомените крачат,

след тях – живи мигове.

Плиска се разсъмване -

в пищната му пяна,

сплетените силуети

менует танцуват.

И се моля ничком,

Бог да ме опази -

черно-бял ден да не съмне,

да не защрихова

моя свят с графита си,

да съм в твоите обятия,

нощите ми да са цветни,

дните - светли от обичане.

Прагът ми да минеш,

още щом почукаш,

аз ще ти отворя:

„Влез - ще кажа тихо – зная,

ти си моят Финдли”.

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??