Aug 29, 2017, 3:46 PM

Плата 

  Poetry
258 1 0

Няма да ми трябва

ни котешката люлка на Вонегът,

нито тъжната сянка на Ремарк.

Ще счупя оковите на Моъм

по средата. И няма да плача.

Виновен е макиажа,

по-точно очната линия.

Или виното от глухарчета

по устните ми. Залитам

по следите на пилигрима.

От полъха на небесната колесница,

ще трепне все някой по Пътя.

Вардааа, ако ме помни,

ще пусна в дланта му парица...

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??