Събудих се така... едно накриво.
Буквално, да. Познахте ли? Вратът.
Не беше от онези гадни сливи,
а от колата. Като всеки път!
Сега се движа точно като статуя -
една такава права, малка, бяла.
Та... представете си едно понятие
от мрамор или камък бял изцяло.
Боли. Да бе, когато се завъртам,
поглеждайки надясно. И наляво.
Обаче знам и много силно вярвам,
че скоро ще се откриви изцяло!