Сутрин в тъмната стая събуждам се пак,
вътре в мен нещо гори, в пожар изразено.
Излизам навън и виждам хората как
държат се все по-студено и по-студено.
В душата болката напира и не се спира!
Намерих бягство аз от тази болка,
но сега дрогата бавно ме убива.
Всеки път, щом го направя отново,
усещам как част от мен умира.
И от тогава, дори когато слънце грее,
в мен страшна буря вилнее.
Какво се случи, че направих всичко това? ...