Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19456
Feb 9, 2024, 8:34 AM

Пленени чувства 

  Poetry » Other
232 4 11

Запленен от природните догадки 

на съзерцателни копнения,

като дете захласнато все крача-

чужд на чуждо олицетворение. 

Там ме зоват вихри подмолни,

там те опазват светлата младост 

на разцъфнала любовна болка...

Там сърцето ми гори на клада!

Там мислите ми будят рани,

за да посрещнат с топли ласки 

бисерите нощни несъбрани

в блюдото на мимолетно щастие. 

А слънцето пак следва неизменно 

пътя си-живителен,като сълзата:

на свечеряване ще падне тя червена 

в чашата на хоризонта,

                                                от душата ми възпята!

 

 

 

 

 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??