Една плесница сякаш е достатъчна -
безброй вулгарни думи да замести,
както е достатъчно ний двамата
в едното ''сбогом'' тясно - да се вместим.
Безбройно е умирала утехата
и ние с теб сме все неутешени,
че в утрото, самички по пътеката,
незнайно как - отново ще се срещнем.
Прошарени, премръзнали, прегърбени
с твърди хлебове във плетени торбички -
ще се видим в минало прегърнати,
а днес останали самички. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up