Nov 30, 2012, 2:09 PM

Плетиво 

  Poetry
1113 0 13

 

ПЛЕТИВО

 

Жена ми сяда в скута с две кълбета

- до преждата кълбо от обич крие -

плете за внучките.

Да имат двете

не купено, а правено с магия,

събрало нежността и топлината

на ласките, в годините спестени,

запазени във скрина на душата,

като най-чиста бабина вселена...

 

Аз също тракам с куките.

Заплитам

на римите обърканата прежда

и без да искам – нишка болка скрита,

пресукана със нишчица надежда,

оставят възелче във плетивото.

 

Какво пък, нека да не бъде гладко,

да бъде малко грапаво, защото

нагарча всичко прекалено сладко,

а и животът почна твърде грубо

да се отнася с нас.

Вместо “печеля”,

все тъй се случва, че изричам “губя”...

Защо ли?

До кога ли?

До къде ли?

 

Аз знам защо.

И ми е някак хладно...

Уж чакам хоризонтът да просветне,

а ще вали...

Или мъгла ще падне.

А нямам дреха, за да се наметна.

И тракам куките, подбирам прежда,

отделям истината от лъжата,

пресуквам болка с обич и надежда...

 

Започнал съм пуловер за душата!

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ПЛЕТИВО

    Жена ми сяда в скута с две кълбета
    - до преждата кълбо от обич крие -
    плете за внучките.
    Да имат двете
    не купено, а правено с магия,
    събрало нежността и топлината
    на ласките, в годините спестени,
    запазени във скрина на душата,
    като най-чиста бабина вселена...

    Аз също тракам с куките.
    Заплитам
    на римите обърканата прежда
    и без да искам – нишка болка скрита,
    пресукана със нишчица надежда,
    оставят възелче във плетивото.

    Какво пък, нека да не бъде гладко,
    да бъде малко грапаво, защото
    нагарча всичко прекалено сладко,
    а и животът почна твърде грубо
    да се отнася с нас.
    Вместо “печеля”,
    все тъй се случва, че изричам “губя”...
    Защо ли?
    До кога ли?
    До къде ли?

    Аз знам защо.
    И ми е някак хладно...
    Уж чакам хоризонтът да просветне,
    а ще вали...
    Или мъгла ще падне.
    А нямам дреха, за да се наметна.
    И тракам куките, подбирам прежда,
    отделям истината от лъжата,
    пресуквам болка с обич и надежда...

    Започнал съм пуловер за душата!


    ДА!!!
  • Най-чудният пуловер на света!!!
  • Умееш да топлиш души!
  • Много ми хареса, оригинално и хубаво стихотворение, идеята ме очарова.
  • Благодаря на всички за добрата дума, за подкрепата. Честит 1 декември! Спокоен и слънчев ден...
  • Браво, а възлите повече топлят!
  • Една "плетка" от надежда!Вие пък си имате прекрасни стихове и няма да ни е студено на нас с тях!!!
  • Приятна изненада от Маестрото! Колко нови неща откривам в твоята поезия!
  • Много мило...!!!
    ***********************************
  • Много ми харесва стихотворението ти. Грапавините му са приятни за слуха.
  • Стиховете ти, докосват душата!
  • "И тракам куките, подбирам прежда,
    отделям истината от лъжата..."

    Най-трудната задача си избрал, Маестро!
  • Дай Боже всекиму такъв пуловер!
Random works
: ??:??