Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак.
На припеци до вършини ще седнем.
Във пещери покой ще търсим в мрак.
И в нежността на мрака ще прогледнем...
Не стой смутено. В теб зова познах.
Дойде до мен, разтърсил сто небета.
И нека бъде страшният ни грях,
когато вкусиш плод от мойте шепи...