Късай, късай, диво ме кради,
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети -
стотни от секундите съм твоя.
На парчета ставам. Цял си ти.
Пулса ми е водопад пороен.
Пламвам. Пламнал, ще те угася...
С клепките си, от смола тежащи,
ще раздухвам вятър. А роса
по телата като ситен пясък дращи. ...