Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите,
безкрайна следа между прави бедра,
очакваща досег, любов и зачатие
дълбоко във своите влажни недра.
Но в кално безвремие свличат се мислите
с безплодната ласка на вятър студен,
и никнат в недрата – най-топлите, чистите –
фантазни безумия, гниещи в мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up