korsar (Мимо Николов)
526 155
Nov 11, 2008, 6:50 PM

Пловдив 

  Poetry
550 0 6
Улиците към небето се катерят,
завързани за старите лози.
Тук бели къщи сенките си мерят,
над тях духът на минало пълзи.
Прозорците намигат влюбено -
от залезни лъчи огряни.
Там дебне времето изгубено -
заспало зад врати ковани.
Преживял е толкова беди.
Разпънал седемте тепета.
Градът остава в нас следи.
... Поема вечер към небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??