Oct 12, 2017, 3:46 PM

Пловдивски етюд 

  Poetry
1003 6 10
на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено.
Под небесната тънка дантела
(сам неверник за цяла дузина)
пак повтарям разумно и смело,
че човекът не е късче глина.
В късна доба под звездна прическа,
или сутрин край селската нива –
този свят оцелява до днеска ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??