на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено.
Под небесната тънка дантела
(сам неверник за цяла дузина)
пак повтарям разумно и смело,
че човекът не е късче глина.
В късна доба под звездна прическа,
или сутрин край селската нива –
този свят оцелява до днеска ...