По „Абсурдна“
от Андромаха (Белла)
Тя не е абсурдна,
тя е лист от невидим роман,
тя е всичко неказано... и написано там.
Тя е музика тиха на крайбрежни вълни,
тя е шепот, отключващ невъзможни врати.
Тя е онова, което търсиш
отнякъде пред тебе да се появи,
но не знае сърцето, че нейният образ
теб в странно робство ще плени.
Свобода и разум тя ще ти отнеме, ...