ПО БЕЛИТЕ КАМЪНИ...
Стенат през мен сиви стърнищата.
С изгорелите пръсти, сякаш от гръм,
теглят ми мислите, теглят от нищото
и връщат ми път, завит с калдъръм.
По белите камъни играят си сенките
на стара череша, по чудо възкръснала.
По чудо дете съм, в джоба със семките,
дето баба сушеше, на слънцето пръснала.
А от избата пее прекипнало виното...
и дядо му чисти със канчето шапката,
нещо ми казва... и сякаш завинаги ...