По листа бял криволича
и редя думи безброй,
химикалът по него си тича,
думи- дъжд върху облак. Порой!
Полюлеят огрява над мене.
Аз - присвила очите за сън.
Пак проблясват моменти за тебе,
пак е тихо, дори и навън.
С нови сили започвам да пиша,
а сърцето тупти ли, тупти.
Листът потъмнява, но диша,
в него обич безкрайна пламти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up