По Божие подобие, но в кал.

Aug 6, 2024, 2:51 PM

Poetry » Phylosophy

104 1 2

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали,
какви ли пък ръце - да сътворяват?
Безкрайни ли са чувствата изпитвали,
че давали живот, все още дават...
Или това е просто биология,
а може би клише от памтивека -
как всичко е Библейска митология,
събрала страховете на човека...
И как да обясня необяснимото,
аз - носейки във гените си кал,
вода от океана на всемѝра
за мойта пръст, подгизнала в печал...
Дървото ми дали ще се разлисти,
щом ровя се в дълбокото - до корена?
Дали ще има кой да ме измисли,
ако не бях играл в житейската си роля?
Ще се намери ли от нейде съхранител,
след вечния покой на мойте бдения -
да пази всеки стих, като учител
за нелитературни поколения...
А аз ще се учудвам на живота,
ще питам Господ, майката Природа -
с какво са ми замесили тестото,
щом никога не втасвам като хората?
Но знам, че до последния си дъх,
във мене любовта ще бъде жива,
досущ като човека Божи - пръв,
реброто бих си дал, за да я има.
Заблудата, че всичко ни е даром
граничи с безхаберие и лудост.
Припомням - щом от кал са ни създали,
не бива да не вярваме на чудото...

©тихопат.
Данаил Антонов
06.08.2024

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

diesto (Данаил Антонов)

2024-08-07T10:05:58+03:00

Благодаря ти, Анна! 🙂Радвам се, че с коментара си и ти даваш гласност на това, което мнозина премълчават в себе си...
St.Anna (Анна Лазарова)

2024-08-07T09:06:51+03:00

Дани, в последната година таланта ти се разгръща със силата на тропически ураган. Постигаш забележителна дълбочина на разсъжденията върху личността на съвременния човек, който е като необятен океан от чувства, състояния, действия, противоречия и търсения из лабиринта на съзнанието и пътешествията му към нови нива на себепознанието.
Благодаря ти, че извиси любовта и я пренесе на нивото, което я доближава до божествения й замисъл - да създава, да вдъхновява, а не да бъде болка и препъни камък.
Благодаря ти, че извади от калта Човека, за да му отвориш очите за истината, че променливата материя не трябва и не може да бъде извинение за примиренчески свитите му криле, щом са му дадени свише, за да лети.

Изключителна творба! Благодаря!