tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
May 12, 2016, 7:17 PM

По Божия воля 

  Poetry » Other
614 0 8

Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре
сълзите, що вътре се леят,
ридае горчиво сърце,
макар и словата да пеят.
Макар и очи да блестят
запалили нежни светулки,
привидни са щастие, смях,
измислени в дни завъртулки.
Там, болката взела превес
се шири, превзела ума ми,
как, рожбо, живея без теб,
как дишам, простила греха си.
Все моля да дойде часът
отново да срещна детето,
което да сбъдне смеха,
но не във съня, не в небето,
а тук... на тази земя
за нас нов живот да измоля,
да бъде съдба-светлина,
дарен ни по Божия воля!

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??