По Божия воля

May 12, 2016, 7:17 PM

Poetry » Other

659 0 8

Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре
сълзите, що вътре се леят,
ридае горчиво сърце,
макар и словата да пеят.
Макар и очи да блестят
запалили нежни светулки,
привидни са щастие, смях,
измислени в дни завъртулки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По Божия воля

Want to read more?

Random works