Apr 25, 2014, 10:28 PM

По цветния мост 

  Poetry » Phylosophy
698 0 3

 

По цветния мост на дъгата 

ще тръгна с еднопосочен билет,

вкорениш ли се дълго в земята, 

неусетно умира мечтателят в теб.

 

Чувствата стават неудобство,

щом душата оставиш в евтин залог,

пленник на модерното робство,

Дявoла мразиш, но не вярваш на Бог.

 

Животът лети и се сливат

безумно твоите земни години,

уморен и тъжен заспиваш,

но и там все мрачни картини.

 

Осъзнаваш трагичната роля,

своето място в мизансцена,

питаш се... не стигна ти воля,

или цената бе твърде солена.

 

Няма кой да ти отговори -

всеки в различни  вериги се мята,

искаш, но не може да спориш

с неясния силует на съдбата.

 

По високия мост на дъгата

ще тръгна с еднопосочен билет,

а каквото забрави  душата,

изхвърлете го в коша за смет.

 

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??