May 28, 2014, 7:57 PM

По цветове увехнали вървя 

  Poetry » Civilian
574 0 3

В света на безкрая

потъна романтиката

на нашата връзка.
От завишената доза любов

ти, ме "отрови"...

Нали бях важна част

от живота ти?

Защо станах излишна?

И като от гръм прогонени птици

излетяме в различни посоки

от нашето семейно гнездо.

Тежката врата  е тръшната.

Никой никого не попита

защо си тръгва?!

Съдба!

Остна зад гърба ми само,

че съм обичала и обичана,

с пръстен закичена,

че по килим от цветя тичала,

познала майчино чуство.

А сега в самотния път

по цветове увехнали вървя,

свалена халка,

от ветрове повалена

и с дете за ръка

от една любов несъхранена.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??