По детски наивно вярвах,
че живея в свят, изпълнен с розови мечти;
но в действителност не осъзнавах,
че след време от тях много ще ме заболи...
Като глупачка в любовта повярвах,
заслепена бях от нейната чистота...
И опиянена, постепенно забравях,
че тя носи със себе си (и) самота...
Имаше ли смисъл да се виня,
да погубвам живота си ден след ден?
Сърцето ми влюби се и ще обича до края,
въпреки че за мен Той е забранен... ...