Умори се Любовта ми,
сили вече няма.
Умори се да те очаква
зад всеки ъгъл,
да се втурва с надежда,
а теб да те няма;
да стои на празния тротоар
зъзнеща и неприютена,
да се чуди накъде да тръгне.
И тръгва... всеки път...
върви отново и отново -
все към теб,
но така и не може
да те достигне...
Сега стои
невиждаща и осиротяла
и път не вижда,
не намира смисъл
да продължава...
Но без теб...
ù е така невъзможно...
без теб... по-добре да я няма!
© Валентина Иванова All rights reserved.