По душа съм рибар. Ситни мрежи плета.
Дирижирам вълните - самотен маестро.
Мойта лодка сама пропътува нощта,
да откупи добрата надежда за вечност.
Всяко утро е много по-мъдро от мен.
Всеки ден се повтаря. Съвсем обичаен.
Всяка нощ съм от себе си по-уморен.
Уморен съм, обаче не казах отчаян.
Много дълго съм тук. Кратко ще постоя.
Гневни приливи кротко у мен се надигат.
И в последната нощ пак звезди ще броя.
Все не стигат... не стигат... не стигат. ...