Искам да викам и да крещя,
по дяволите - искам да се спра!
Още е рано, а някои неща са безвъзвратно загубени...
Няма я предишната усмивка, няма я и нежната милувка,
загубих ли ги всички... или може би те още ме обичат?
Отварям затворена врата,
нахлуват спомените - по дяволите - искам да ги спра!
„За кой ли път поглеждам през прозореца и чакам да те срещна аз във времето"...
но пак задълбавам раната, незаздравяла от преди...
Защо да се къпя в безсмислени надежди,
защо да се вричам на изгубени копнежи...?
Затварям очи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up