По дяволите всичко и всички,
които спите със завист завити.
И вие… да, вие – дребни душици,
които се мислите за велики.
Как ли обичате, как ли целувате
децата си сутрин на път за училище.
Щом за закуска с думи убивате,
въздигайки омразата във светилище.
Като бодил съм в ръцете ви,
но отрова за мен не намирате.
Това през деня изгаря очите ви,
защото винаги в нещо ме виждате. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up