Oct 23, 2009, 11:40 PM

По дяволски... 

  Poetry
720 0 10

Днеска скъсах със всички задръжки,

даже дръпнах мустака на дявола,

но разбрах после, Боже, че - всъщност-

той игра си със мене по дяволски...

 

Днес флиртувам със всички усойно,

не подбирам какво ще обличам -

днес съм собствено копие - двойница

и не търся кого да обичам...

 

Днес съм в рокля бордо - неморална,

от която надничам момичешки.

Днес съм лоша и адски коварна -

днес съм никоя, дявола сричаща.

 

Днеска скъсах със всичко и с всички,

поиграх си със тебе по дяволски,

без да видя, че - всъщност - обичам

ореола ти, Дявол, езически...

 

1988 година, Добрич (Толбухин)

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ах!!!
  • много хубаво!
    браво!
  • И тогава (1988) явно си била добра, но днес си още повече!
    Поздравления, Нели*!!!
  • много е хубаво...дяволски хубаво
  • Не червена а бордо, Земеделец!
    А и самото стихотворение е доста повлияно в ритъмно отношение, от поезията на Камелия Кондова... Беше недостижима.И все още е.
  • Това наистина ли 88 е писано?! Тогава като видех жена с червена рокля, си запалвах цигара, щото знаех че се разминаваме, а сега след четвърт век си викам:Дай, Боже, още малко!
  • Дяволски добро е... Много ми хареса!
  • Опитай пак!
  • Ами...изкусителкаБила съм на 19... Но стихотворението пазя толкова години в главата си и на практика е четено от много малко хора... Тогава беше доста апокрифно и не съм го излагала умишлено на показ... Пък и поезията беше някак много по-съкровена, много по-лична...
  • Ах, каква изкусителка си била през далечната 1988! Всъщност, дали това момиче не е надигнало глава точно сега отново? Това бяха вариации по темата, Нели, а стихът е красив. Комплименти!
Random works
: ??:??