По дъгата

Nov 10, 2017, 7:48 AM

Poetry » Other

575 4 9

Вървя по дъгата. И нищо не искам.

Ще стигна незнайно къде.

Луната ще видя, ще станеме близки...

А някой звезди ще краде.

Вървя по дъгата. Насън и наяве.

И птиците правят ми път.

Небето усмивки и думи спестява

и нежно ме мами Отвъд.

Вървях по дъгата. Въздушна и лека.

Забравила сивия страх.

Дъгата бе моя самотна пътека,

която нарочно избрах.

Притули се времето в тъмна дъбрава.

Сребрист стана младият смях.

Дъгата не свършваше... Падах и ставах,

но все си вървях и вървях...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-11-13T23:53:02+02:00

Чудесно е!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-11-11T15:21:27+02:00

Харесах!
yotovava (Валентина Йотова)

2017-11-10T23:08:01+02:00

хубаво е
asizi (Nina Toshich)

2017-11-10T19:50:48+02:00

Е-еее, страхотно е! Направо е удоволствие да те чета....прекрасен стил и се чете на един дъх! Любимо!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-11-10T17:15:09+02:00

Харесах!
Anita765 (Ани Монева)

2017-11-10T14:53:24+02:00

Хубаво.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-11-10T14:16:52+02:00

С възхищение, слагам в любими!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-10T12:46:26+02:00

Хареса ми стихът ти, Нина! Красиво е да вървиш по дъгата... Поздравявам те и поставям в любими.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-10T08:02:03+02:00

Супер! Не спирай да вървиш!