Губят се спомени в нищото,
призрачни сенки, мъгли.
В мрака догарят стърнищата
с есенни бледи искри.
В нощния хлад магистралите
вече копнеят за сън,
спирките, къщите, гарите
вятър облита насън.
Глъхнат далечните пристани,
лятото спряло е в тях –
в светли картини, в избистрени
образи, в песни и смях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up