Денят, в който ти замина,
оказа се не край, начало.
В този ден една любов загина,
на хиляди разби се нещо цяло.
Начало на една безкрайна болка,
на път, но който изход няма,
на мъка, тъй ужасна и дълбока,
януарски ден - бездънна яма.
Отне мечтите ù, смеха ù,
ограби смисъла на вчерашния ден
захвърли чувствата в калта... и
остави океан сълзи след теб.
Измина време, много време,
онази болка някъде се скри,
забрави да мечтае всеки ден за тебе,
в очите ù завинаги престана да вали.
Научи се отново да живее,
разбра, че има хиляди щастливи дни,
не спираше и да желае, да се смее,
и позволи на друг до нея да стои.
Прекара много месеци с него,
превърнати в година след година,
отново заобичала го ненадейно,
но любовта към онзи никога не мина.
И в деня, когато пак го зърна,
в нея всичко се пробуди,
тогава осъзна, че пак се върна,
захвърли зад гърба си всичките заблуди.
Разбра, че те отново ще са двама,
но този път не е дете,
сега превърнала се в дама
и нищо днес не може да ги спре.
Оттук насетне тя ще ви разкаже
какво се случи след това,
написаното чуто е от нея, даже
историята продължила е така:
"Аз исках да те чувствам пак до мене,
желаех те и исках да съм твоя
и знаех - ето, този ден дойде,
под знака на нощта и на пороя."
Сега си спомням как потръпна тя,
изгаряща и от желание, и от наслада,
и в тази нощ завинаги разбра,
че са съборили онази пречеща им някога преграда.
© Енигма All rights reserved.