Jan 15, 2011, 8:33 PM

По едно 

  Poetry » Love
777 0 23

По едно

 

И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!

И то потъва в сенките на мисълта,

а те запомнят само нашите появи

преди да ни изтласкат вдън земя.

 

Затуй налей! Да пием по едно...

и да си лягаме, че късно стана.

Люлееш се като разкъсано платно,

подмятано от  буря в дебрите на океана.

 

Разбирам! Няма кой да ти постели

след свършека на господния ден.

И ти боде небето с облачните си къдели.

Обичаш загубите си, а може би и мен.

 

Замезвай си! Не се срамувай, хапвай!

Мъжете ронят бели сълзи в здрача.

Разсъмне ли се в престарелия им рай,

заключват спомените с тишина и крачат.

 

http://vbox7.com/play:1acd7386

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??