"По етажите на ада"
Отне вниманието ми още като запърха пред мен с мигли,
със сянка в танци, румени бузи,
Отне се сякаш контрола на тялото със своя сурат, фъфлеx, пелтечих,
вися ми само червеният килим от устата неосъзнат.
Отне баланса ми лесно с щракване на пръсти,
лек бриз от дъха ти огъваше колената мои като скиорски,
Отне трона на тишината,
в непрестанна и весела мелодия зарази се обиколката на стрелката.
Отне лика на грозното пате в мен,
в очите ти шарещи виждах отражението си как светих променен,
Отне възглавницата, на която спях, ...