Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето.
Две шепи от златистия му пясък.
Пръстта тежѝ без поглед към небето.
Свещѝте нямат на очите твои блясъка...
Но аз ще се вълнувам и в покоя си.
Сълзите ти е късно да се стичат.
В смъртта си колко мога да съм твой?
"Морето само живите обича". ...