ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни.
Пътеките към Рая и към Ада не личат,
потъват в неизвестна, дремеща дъбрава.
Надеждите на хората за светъл ден - мълчат!
Какво тогава в този свят за тях остава?
Небе, Земя, далечни и загадъчни звезди.
И Бог - Любов, и Луцифер - измамник черен,
кръстосват мълнии, изпращат ни безброй беди! ...