Sep 22, 2010, 4:13 PM

По измореното ми лице 

  Poetry
679 0 11

По измореното ми лице

Свети есента

Дъждовете

По-дълги са от дните вече

И листата гонят се в краката ми

 

А ти къде си

Се забравила

 

Залепил съм ухо до вратата и чакам

Да чуя как се пребиват съседите

После ти казвам че те обичам

Ти четеш книга

И дори не повдигаш главата си

 

По измореното ми лице

Са изписани всички

Тетрадки

 

Сега си лягам да спя

После отивам на работа

После плача на тъмно в колата

После прибирам се в разхвърлената си стая

После...

 

После те няма

Забравила си се

Някъде

С някого

 

Запалвам цигара

Не пуша

Ръцете ми треперят от всичко което ми е недостатъчно

И петте крушки една по една изгасват

 

Броя от пет до нула

 

Сега си лягам да спя

После отивам на работа

После паля пердетата

И поливам килима с вода

Обаждам се по телефона

Да те намерят

Но никой не ми отговаря

 

По измореното ми лице

Свети изгасналата стая

Мирише на зима вече навън

А ти къде си

Се забравила

 

19 септември 2010

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??