Бавно спускаш огъня на милувката
и разтапяш надеждите ми с жива жарава.
Устните ти извайващо се спускат
по жадуващата ми ги кожа,
а замечтаните ти пръсти изтръгват
непознати акорди от задъхания ми поглед.
Нежност, не мечтана, разтваря мъглата
на запленения мозък, забравил функциите
на лабораторията, наречена живот
и меко припяват изтеклите минути
между трепкащите мигли, стараещи се
да удължат агонията на сърцето, в ударите ...