По женски
Изхвърлих останки последни от празника.
Мълчанието ти пресичах многократно.
Прескачах го като ненужна вещ.
А хаосът се настанява неусетно.
Но нищо – от него се раждат звезди.
Понякога се раждат и звезди.
От тортата изхвърлих твойта част,
така и няма да я вкусиш.
Така и няма да се случи да направим торта заедно.
Небето тук е безучастно,
при тебе как е питам се.
Дано клошари да нахраня тази нощ.
Да подсладя бездомната им участ.
Да ги нахраня с малко празничност,
че мен и теб така и не успях.
Е, хайде, може пък да е за хубаво.
Поне да развалим елхата заедно.
© Мариана Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чефо/може ли така, че имам един приятел и така ми идва отвътре/, 13 е кофти ден, затова в този кофти ден реших де пиша истината и само истината – а тя не е много приятна за мнозина.Пиша малко, защото не ми е това работата, пък и не ме посещава Музата напоследък. А не ми се пише само затова, за да присъствам и да пиша глупости.Но пиша и другаде.
-
Стефане, що да не си призная? Признат грях– половин грях! Виж колко малко пиша, че и коментари не пиша,но днес е петък 13 и затова реших да попиша малко, при това повече отрицателни.Освен това съм скорпион!
Доминик, забравих те, пък и ти си съвсем, съвсем нов,та не разбрах как кацна точно при мен! Всеки вижда това, което може да види! -
Анабел, отворена съм за корекции, ако ги направи някой друг. Веднъж написано нещо от мен, нямам търпение и амбиции да го променям. Много съм мързелива! Благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с чувство и искрено, чете се на един дъх..
поздрав за теб, от сърце..