По живите пътеки
На път! На път!.. Отново съм на път!
Шумят гори, безкрайните ливади.
Неповторими спомени тълпят
в издигнати от памета грамади.
Сега!.. Сега ми трябва тишина,
за да усетя пулса на небето
и под дъга обляна в светлина
да чуя ясно химна на сърцето.
Забравила горчилките у мен,
загърбила обятията на здрача,
пред извора на този земен ден, ...