Не помня мигове по-сладки
и по-желани часове,
от тия летни нощи кратки,
когато хляба се пече.
Когато в огнените ниви,
подухне нощния ветрец
и житото размаха гриви
и звънне песен на щурец!
Щом падне слънцето голямо
и стъпят сенките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече твоя час! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up