Nov 24, 2013, 10:43 AM

По керемидите луната си отива 

  Poetry » Landscape
3043 9 26
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива.
Рибар с цигара времето опитва.
Косаческо чукче с кълвач се слива.
Шамия бяла кръсти се в молитва...
По керемидите луната си отива,
а слънцето се хили зад баира.
По булчински е пременена в бяло сливата.
Две свраки нещо спорят и придирят... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??