В този тънък свят пред счупване
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване
земята мека, детелини ще подхване.
И ще роди от топлото тя влюбване,
и с пчелен мед сърцата ще нахрани.
А времето разлиства се в утрото,
политналите птици в бял цвят пеят,
надиплени в хоризонтите на лустрото,
където планини в блясък златен греят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up