/ стих по снимка/
Зловещо пусто е и заледено,
отдавна следвам хлъзгавия път.
Дали са райските врати пред мене,
където ангели ще ме приспят,
или след стълбите ме чака Ада,
а пълните с катран котли димят?
Но аз отказвам повече да страдам,
завръщам се отново у дома.
А там е светло, чисто и уютно
и ме очакват с трепет мълчалив
да се завърна от света безлюден, ...